И всъщност за какво се борим? Всичко би било толкова по-лесно с по един чип в главите. Чип с различни характеристики. Мама и татко от списъка с качества и умения, решават твоите да са:
- умен
- с чувство за хумор
- две до три хобита в сферата на изкуството
- по рождение грамотен и четящ
- дисциплиниран
- небце на дегустатор
- авантюрист
...и т.н.
На две години вече да говориш английски, на пет- френски, на десет години да си спечелил награда за есе на тема:
'' Аз-компютърът''.
Не на материалното, да на виртуалното.
Не на материалното, да на виртуалното.
Фейсбук с цели блокове и хиляди жилища, там да живеем. Абстрактни супермаркети с абстрактни супер храни.
Компютърна фотосинтеза. Да дишаме през тръбички-''ю ес би'', включени към ''пи-си'' мозъка.
Да говорим с електронни гласове, ама без да си отваряме устите. Мислиш едно изречение, натискаш ентър във въздуха и хоп-изказано. Всеки си стои в хралупата, трябва да е на тъмно, и не на живо, за да не смущава системата. По един в кутийка, но чрез чипа може да гледа, да говори, да обича, да има семейство, да пътуват заедно, поотделно. Няма да има бедни и богати, плачещи, щастливи. Дебели, слаби, грозни, красиви.
Всичко ще зависи от копчето. Бутона- избор. ''Ай лайк'' живот.
Видим в невидимото.
Нещо в нищото.
Някой сред никои.
Свят без граници. Свят без насилие и тъга. Свят- компютър