Минавам да позабърша праха, на иначе новия си блог. Минавам и да споделя една мисъл, малка мисъл. Надявам се, поне един от десетимата, които ще прочетат това, да се мотивира и вдъхнови. Да намери себе си, да забрави себе си, да е нов, или онзи готиния,стар.
Минавам да ви кажа нещо за егото и за забравянето му. За теснотията, в която сами се навираме. В проблемите, които сами си съчиняваме.(Колко ще кажа и колко думи ще разпилея ей така, все тая. Говори ми се и не искам никой да ме прекъсва)
Ето това ми се казва:
Скуката е опасно нещо. Убива. Бавно, сигурно, качествено.
По лекарско предписание:
Нова терапия-дишане. Безплатен курс за начинаещи. Да дишаме самостоятелно и в синхрон. Синхрон. Прекрасна дума. Заедност в превод. Забравяме за кислорода. Да, а дишаме нон-стоп. Щастливи, тъжни. Сами, по двойки, милиони. Целият свят, дишаме. Eдновременно. Осъзнаваш ли? Не? Аз също. Но сега си мисля- ето това е сила. В това има смисъл. В дишането. И не съм куку. Набутаха ме в този свят. Не знам защо не се разбираме, макар и на един език. Но аз съм си оттук. И ти си си оттук. Стоим един до друг и дишаме, нали? Един ни е въздуха. Само ако се обединим, чудеса ще се случват.
Бягам от стила си. Така не пиша. И за себе си не говоря тук-бягам и от себе си. Не искам да съм в кутийка. Искам хоризонт, зелено и ухание на море. Искам да съм над, отвъд, пред себе си. Вярвам си и предавам нататък. Един да продиша, и друг ще последва. После ще се събираме на breathe партита. Нали? Ето това си е идея...:)
