Curriculum Vitae или '' кръг на живота'', т.н. CV.
Да, може би знаеш, това е съкращението на така популярното днес Си-Ви, носещо много опит, емоции и очаквания на милионите си притежатели. ( Курикулум Вите се произнася)
"Ако проявявате интерес към нашата обява, моля пуснете вашето "курикулум вите" на адрес..."
или
"Само одобрените по "курикулум вите" ще бъдат потърсени за интервю..."
Но темата е друга. Чудя се как да се вмъкна в това, което имам да кажа. Неприятно впечатление ми прави, че писането ми май ще се изкриви професионално, но... ще внимавам!
Виж сега, понеже много хора в днешни дни нямат работа и отчаяно си търсят, ми се иска да им дам някой съвет или някой упрек. Или по-точно чрез иронични подмятания, несвързани изречения и други такива по темата- да "светна" в тъмното! :)
И така, за CV-то и модерната философия на "Копи- пейст мотивацията":
Проблемът е в стереотипа и в незнанието на човеците, че така наречения стереотип всъщност е призрак. Измислен е и на практика не съществува. Създаден е да ги манипулира, чрез внушението, че улеснява посоката им на движение.
-Масата се страхува и не смее да го "разбие" тоя стереотип. Навива се, че има граници, ограничения. Най- вече правила и особено, които се спазват.
Нашите хора обичат да следват законите на CV-то. Точка по точка, абзац по абзац, попълват стриктно и според всички изисквания своя ''кръг на живота''.
*въпросите Хикс:
- " Ти с какво си по- специален?''
- " Защо теб, а не него?"
- " Какво даваш?"
- " Какво искаш?"
п.с. Ако ти трябва добър, всеотдаен робот-работник, моля не задавай тези въпроси* . Никой няма да ти отговори. Ще притесниш всички потенциални твои служители и ще останеш сам.
Хората не могат да носят отговорността на "различния". Страхуват се, не знаят как да управляват уникалността си. Предпочитат да са в сянката на стадото, където си е спокойно и добре. Да си попълват точки и точици, да си пишат на нов ред, да си запетайстват по правилата.
Извод:
- Няма индивидуалност, няма лик, няма глас, няма "курикулум вите"
- Няма желание, няма интерес, няма прогрес.
Тези разхвърляни мисли мога да обединя в " общи постулати на СиВистите" , бившите ВиШисти. Поколението на хората- хартия, хората- имейл. Онези, които предпочетоха да чакат, вместо да действат. И въпреки свободното си време, прекарано в отчаяние, не намериха талантите си, не ги показаха, засрамиха се.
Мълчи си, малко скрито диамантче. Не се показвай, стой си там. Някой ще те открие и използва. Кръгът на живота ти пак ще се затвори...
** коментар от тази гледна точка
