Умни хора

Оставям клавиатурата да пише вместо мен. Да видим кой е по- умен. Компютъра или аз. И има ли реална опасност той да ме замести. Да се яви на интервю. Да го спечели, а на мен-човека, да ми кажат, че не съм подходящ, чисто физически. Ирония. Гледам си чашата с надпис ''Амбициозен'' и си мисля, май моето поколение само ще чете високопарните думи-преписани качества, без да ги притежава.

И всъщност за какво се борим? Всичко би било толкова по-лесно с по един чип в главите. Чип с различни характеристики. Мама и татко от списъка с качества и умения, решават твоите да са:

- умен
- с чувство за хумор
- две до три хобита в сферата на изкуството
- по рождение грамотен и четящ
- дисциплиниран
- небце на дегустатор
- авантюрист

...и т.н.

На две години вече да говориш английски, на пет- френски, на десет години да си спечелил награда за есе на тема:

'' Аз-компютърът''.
Не на материалното, да на виртуалното.

Фейсбук с цели блокове и хиляди жилища, там да живеем. Абстрактни супермаркети с абстрактни супер храни.
Компютърна фотосинтеза. Да дишаме през тръбички-''ю ес би'', включени към ''пи-си'' мозъка.
Да говорим с електронни гласове, ама без да си отваряме устите. Мислиш едно изречение, натискаш ентър във въздуха и хоп-изказано. Всеки си стои в хралупата, трябва да е на тъмно, и не на живо, за да не смущава системата. По един в кутийка, но чрез чипа може да гледа, да говори, да обича, да има семейство, да пътуват заедно, поотделно. Няма да има бедни и богати, плачещи, щастливи. Дебели, слаби, грозни, красиви.
Всичко ще зависи от копчето. Бутона- избор. ''Ай лайк'' живот.

Видим в невидимото.
Нещо в нищото.
Някой сред никои.

Свят без граници. Свят без насилие и тъга. Свят- компютър