Curriculum Vitae

Curriculum Vitae или '' кръг на живота'', т.н. CV.

Да, може би знаеш, това е съкращението на така популярното днес Си-Ви, носещо много опит, емоции и очаквания на милионите си притежатели. ( Курикулум Вите се произнася)

"Ако проявявате интерес към нашата обява, моля пуснете вашето "курикулум вите" на адрес..."

или

"Само одобрените по "курикулум вите" ще бъдат потърсени за интервю..."

Но темата е друга. Чудя се как да се вмъкна в това, което имам да кажа. Неприятно впечатление ми прави, че писането ми май ще се изкриви професионално, но... ще внимавам!

Виж сега, понеже много хора в днешни дни нямат работа и отчаяно си търсят, ми се иска да им дам някой съвет или някой упрек. Или по-точно чрез иронични подмятания, несвързани изречения и други такива по темата- да "светна" в тъмното! :)

И така, за CV-то и модерната философия на "Копи- пейст мотивацията":

Проблемът е в стереотипа и в незнанието на човеците, че така наречения стереотип всъщност е призрак. Измислен е и на практика не съществува. Създаден е да ги манипулира, чрез внушението, че улеснява посоката им на движение.

-Масата се страхува и не смее да го "разбие" тоя стереотип. Навива се, че има граници, ограничения. Най- вече правила и особено, които се спазват.

Нашите хора обичат да следват законите на CV-то. Точка по точка, абзац по абзац, попълват стриктно и според всички изисквания своя ''кръг на живота''.

*въпросите Хикс:

- " Ти с какво си по- специален?''
- " Защо теб, а не него?"
- " Какво даваш?"
- " Какво искаш?"

п.с. Ако ти трябва добър, всеотдаен робот-работник, моля не задавай тези въпроси* . Никой няма да ти отговори. Ще притесниш всички потенциални твои служители и ще останеш сам.

Хората не могат да носят отговорността на "различния". Страхуват се, не знаят как да управляват уникалността си. Предпочитат да са в сянката на стадото, където си е спокойно и добре. Да си попълват точки и точици, да си пишат на нов ред, да си запетайстват по правилата.

Извод:

- Няма индивидуалност, няма лик, няма глас, няма "курикулум вите"

- Няма желание, няма интерес, няма прогрес.


Тези разхвърляни мисли мога да обединя в " общи постулати на СиВистите" , бившите ВиШисти. Поколението на хората- хартия, хората- имейл. Онези, които предпочетоха да чакат, вместо да действат. И въпреки свободното си време, прекарано в отчаяние, не намериха талантите си, не ги показаха, засрамиха се.

Мълчи си, малко скрито диамантче. Не се показвай, стой си там. Някой ще те открие и използва. Кръгът на живота ти пак ще се затвори...



** коментар от тази гледна точка

Дишам. Аз дишам.

Минавам да позабърша праха, на иначе новия си блог. Минавам и да споделя една мисъл, малка мисъл. Надявам се, поне един от десетимата, които ще прочетат това, да се мотивира и вдъхнови. Да намери себе си, да забрави себе си, да е нов, или онзи готиния,стар.

Минавам да ви кажа нещо за егото и за забравянето му. За теснотията, в която сами се навираме. В проблемите, които сами си съчиняваме.(Колко ще кажа и колко думи ще разпилея ей така, все тая. Говори ми се и не искам никой да ме прекъсва)

Ето това ми се казва:

Скуката е опасно нещо. Убива. Бавно, сигурно, качествено.

По лекарско предписание:

Нова терапия-дишане. Безплатен курс за начинаещи. Да дишаме самостоятелно и в синхрон. Синхрон. Прекрасна дума. Заедност в превод. Забравяме за кислорода. Да, а дишаме нон-стоп. Щастливи, тъжни. Сами, по двойки, милиони. Целият свят, дишаме. Eдновременно. Осъзнаваш ли? Не? Аз също. Но сега си мисля- ето това е сила. В това има смисъл. В дишането. И не съм куку. Набутаха ме в този свят. Не знам защо не се разбираме, макар и на един език. Но аз съм си оттук. И ти си си оттук. Стоим един до друг и дишаме, нали? Един ни е въздуха. Само ако се обединим, чудеса ще се случват.

Бягам от стила си. Така не пиша. И за себе си не говоря тук-бягам и от себе си. Не искам да съм в кутийка. Искам хоризонт, зелено и ухание на море. Искам да съм над, отвъд, пред себе си. Вярвам си и предавам нататък. Един да продиша, и друг ще последва. После ще се събираме на breathe партита. Нали? Ето това си е идея...:)

В последният момент...

Ако умуваш за подаръци в последният момент. Ако не можеш да спиш, нервен/а си, грам креативност не те спохожда...Без паника! Споделям ти няколко достъпни и много полезни предложения.

Да започнем с ''Правописен речник''

Не е задължително да купуваш всичките томове. Има и издания за деца в начално училище. Много практичен, лесен и бърз достъп до грамотността! Посланието в първите страници е желателно.
Нещо в духа на ''Върви към мощната просвета!'' би усмихнало всеки...:)

Нека възрастта на избраника ( за подарък) не те тревожи. За знанието, граници няма. А има сложни думи, като ''въобще'', които измъчват огромна част, от иначе компетентните писачи. Трябва да им помогнем!

Предложения за по- игривите:

- Дрегер за алкохол- джобен формат.Изключително необходим за само( и не само)контрол.
- Ваучер за 10 ползвания на ''Drink and Drive'', също е много идейно!
- Закуска за двама в ресторант-кафе-бар-аперитив ''Гюрлата''

...слагам многоточие... нека фантазията да продължи в този абзац...

Друг интересен подарък е:

Серия сеанси '' Да приспим деструктивното, да събудим градивното''
Едно вдъхновяващо начало на Новата (лична) година.

п.с. като говорим за година, моля те Не купувай календара на Маите, не е забавно!

Предложенията важат за повод и без повод.
Разправят, че всеки ден и миг може да бъде празник...

Хайде, аз тръгвам на пазар. Поздрави за теб и...безоблачно с кюфтета!

Т'ва...щот такова, нали...малко

-----------------------------------------------------------------------


И аз такова, щото малко така. И той ми вика, ама ти такова ли това, щото знаеш ко такова, дет тва не го такова, малко дет такова. И аз викам, а бе ти, да не би малко такова, аз не съм таковал това, въобще. И той вика, абе щи таковам тва-то, ти май малко си таковал, щото ако не беше такова това, нямаше така да стане. Сещаш се, че това не може да се такова така, както се такова онова.

И аз викам, той вика, аз викам, той вика, аз,той, аз, той, вика, вика,вика, такова, вика, такова, такова, тва,тва,тва, вика,такова, тва. Онава.

И пак той вика, абе ти малко такова ли, щото утре знаеш какво ще стане, ако не таковаш това днеска. Я ми дай онова там, дет такова, че направо не мога.И аз викам, такова, чакай малко така. Аз таковам сега и не мога да ти таковам това, няма такова нещо. И той, такъв, направо не може, такова, не вярва, такова и такъв вика, е не, не мога. Не е истина, ей такова.


п.с. Чете се между редовете!

МОЛЛЪРС...историята на последният

----------------------------------------------------------------------------


Или за новите, модните. Групата хора, които смятам да наричам Моллъри. Освен това, мисля терминът да се превърне в световен. В Уикипедия, както и в Уикиречник да се даде дефиниция. Да си имат комуни, събирания, празник на Мол-а. И всякакви подобни събития, обединяващи това общество. Не е тайно, факт. Моллърите са навсякъде около нас. Вманиачени са и имат странно блестящ, налудничав поглед. С найк-знак, вместо зеници. Срещат се във всеки търговски център. На групи са и се движат организирано. Носят големи чанти, тесни дънки, широки блузи, паети, камъни, всякакви тоалети, стига да са фешън и да са от Мол-а. Имат си таен език, ритуали, кумири и принципи.

Моллърът, с двойно л. Явление или естествено продължение на материалният хаос, в който живуркаме. Торбички, хартиени. Найлонови мечти, събрани в парцали. Снимки пред намазани коли, омекнали пуканки, слънчеви очила на луминисцентно осветление.

7 Дневен график на Моллърът:

-Става
-Мисли ( какво да облече)
-Тръгва ( автобус или трамвай- по желание)
-Мол-а-а-а-а-а-а
-Закуска, но не с Тифани, а с мазна манджа в стола на Мола
-Преглед на печата: безплатен всекидневен, всеки минутен бюлетин с намаления
-Маркер и подробно разписание на маршрута

-Тойлет пауза- рефреш. Две-три снимки на светкавица в огледалото. За попълване на дневника на Моллъра- ''Аз и моят Мол''

-Гледане, дърпане, ескалатори, наденици, проба-грешка,гледане,дърпане,ескалатори

-Край на работното време
-Тръгва
-Ляга


Моллърът живее за мига, за знака на процента. За него е като везната, символ на равновесието, на справедливостта. Намалението, намалението. Кошмари, не може да спи. %%%%%% го преследва. Лети към него с бясна скорост, моллърът насочва камерата, иска да го заслепи със светкавицата, но знакa не изчезва, напротив, сграбчва го и го изхвърля на улицата. Молът се зациментира, става скала, непреодолима, непропускваема. Моллърът крещи, полудява. Това е Адът. Това е страшният Съд. Събужда се, целият потен. Филираният му бретон-мокър. Тениската му ГаНаБа разкъсана. Майчице, какъв кошмар. Диша тежко, отпива глътка вода от картонената чаша- You-Mall-You. Още е рано...центърът не е отворен. Моллърът е разтревожен. Ами ако го няма храма. Ако е изчезнал.


В този момент лирическият герой изпитва физическа болка от непоносимостта на мисълта. Рухване на светове. Мечти на парченца.Смисълът- изгубен.


Примерно....

Панелна реалност- пюър плежър

Аз- Панел. Ти-Панел. Той, тя, то-Панел. Непал. Ленап.Пален.Панел.

Колко звучно име. За момче- Панел, за момиче-Панела. Все пак и нашето поколение трябва да остави нещо след себе си. Имена на велики герои, на велики...неща. За големите личности на 21век в планета България е ясно. Митьо Пайнера, Кольо Мустака, Пепо Цунамито и още, още. Едно време Райна Княгиня, сега Геновева- Песнопойката. Разни хора, разни идеали. Интересното идва със символите на нашето време.

Ти израстна в панел. За теб има сантиментална стойност. На балкона- градина, банята-море, коридора-двор, прозореца-небе. В бетона живееш с цялото семейство. 130 кубчета с лели, баби, дядовци, стринки, чичовци и техни роднини. В кутийката е топло и мирише на кюфтенца. На 5тия етаж колят прасе, на 12тия правят бебета, на 2рия-ремонт. Панела се тресе. Всички задружно работят за благото на народа.

Важното е да си градски, да си компетентен, да разбираш. Да се подиграваш. Да демонстрираш.
Джипа в кухнята- да не го откраднат.
Плазма в тоалетната, че музата идва ''Сутрин в 7''.
Турбо-мега-съраунд саунд система до китеника на Кичка. Персийския килим от сватбата гордо под масата Сваровски.
Кожени дивани и гоблени.
Кристал и турско кафе.
Версаче и боб.
Вълнени чорапи в змийска кожа.

Селяците много те дразнят.Само задръстват. Да си ходят. Да орат...На Нивата

Умни хора

Оставям клавиатурата да пише вместо мен. Да видим кой е по- умен. Компютъра или аз. И има ли реална опасност той да ме замести. Да се яви на интервю. Да го спечели, а на мен-човека, да ми кажат, че не съм подходящ, чисто физически. Ирония. Гледам си чашата с надпис ''Амбициозен'' и си мисля, май моето поколение само ще чете високопарните думи-преписани качества, без да ги притежава.

И всъщност за какво се борим? Всичко би било толкова по-лесно с по един чип в главите. Чип с различни характеристики. Мама и татко от списъка с качества и умения, решават твоите да са:

- умен
- с чувство за хумор
- две до три хобита в сферата на изкуството
- по рождение грамотен и четящ
- дисциплиниран
- небце на дегустатор
- авантюрист

...и т.н.

На две години вече да говориш английски, на пет- френски, на десет години да си спечелил награда за есе на тема:

'' Аз-компютърът''.
Не на материалното, да на виртуалното.

Фейсбук с цели блокове и хиляди жилища, там да живеем. Абстрактни супермаркети с абстрактни супер храни.
Компютърна фотосинтеза. Да дишаме през тръбички-''ю ес би'', включени към ''пи-си'' мозъка.
Да говорим с електронни гласове, ама без да си отваряме устите. Мислиш едно изречение, натискаш ентър във въздуха и хоп-изказано. Всеки си стои в хралупата, трябва да е на тъмно, и не на живо, за да не смущава системата. По един в кутийка, но чрез чипа може да гледа, да говори, да обича, да има семейство, да пътуват заедно, поотделно. Няма да има бедни и богати, плачещи, щастливи. Дебели, слаби, грозни, красиви.
Всичко ще зависи от копчето. Бутона- избор. ''Ай лайк'' живот.

Видим в невидимото.
Нещо в нищото.
Някой сред никои.

Свят без граници. Свят без насилие и тъга. Свят- компютър

Папа фолк...

Повлияна, притисната, заклещена от попа във фолка.
Не се сдържам да споделя любовта си към това изкуство.
Имайки афинитет към творенето въобще, не понасям повече грозните коментари на ''интелигенцията''.
Ама стига предразсъдъци.
Поп-фолка е живот. Кислород.

Та не пее ли Ивана за битовият скандал снощи у вас? Анелия не спомена ли и твоето сърце, счупено от грешна любов.
От камък ли си?Тесногръдието не е на мода.
Чалгата възпитава. Дава. Подарява.

Фолка да се изучава в училище.
Фолка да изпълва букварите.
Фолка в политиката.
Фолка навсякъде и завинаги.

Стига срам и криене. Стига арести, бой заради това, което си. Аз знам как се чувстваш. Тайно си тананикаш. Сам пееш и не смееш да споделиш, с никой, какво ти е на душата. Кондьо ти е на душата. Той спаси живота ти. Той ти даде сили да продължиш.

Скъсай оковите на емоциите.
Крещи с пълно гърло '' Върти-сучи''.
Не позволявай да ти забраняват. Бунтувай се. Протестирай.
''Да пребъде Чалгата''- скандирай.

Кирил и Методий за какво са ни дали азбука? За какво?
За да създаваме изкуство с думите.Дай свобода на словото. На поезията. Предай се в ръцете на Чалгата и бъди щастлив. Хвърли всички книги. Бъди неграмотен. Не учи. Нямай стремежи и мечти. Не ти трябват. Фолка ще те води. Затвори очи и му се отдай.


Какво спокойствие се усеща при последната мисъл за последната ти мисъл...

Малката Кичка с голямото бъдеще...

..................................................................................


П.С. Всички прилики с действителни лица и ситуации са случайност. Това е художествена измислица. Та ние сме в Европа...




Малката Кичка беше самотно и тъжно дете. Тя живееше в селце, далеч, далеч от града. Кичка си имаше и баща, и майка.
Татко й Стойко беше шофьор на ТИР. Често отсъстваше или по-точно, въобще не присъстваше в безцветния живот на Кичето. Когато тати Стойко се прибереше от дълъг път из Европата, не пропускаше да изпие галон ракия и да набие мама Стаси...Стойко и Стаси бяха гаджета още от втори клас. Съдбата ги беше събрала, защото всички хубави неща, тогава, а дори и сега, започват с буквичката ''с''. Кичка не беше от хубавите неща в животеца на своите родители. Беше родена от мама Стаси на крехките четиринадесет години. Но я очакваше голямо, велико, звездно бъдеще.

И така...татко пътува, нищо не носи. Мама пък си има друг, който й носи, дава й и тя му дава. Кичето я няма, тя винаги мълчи, невидима е и всички са забравили, че съществува. Едно прекрасно детство, щастливо.

...десет години по-късно...

Кичето вече е голяма. Не може да чете. Не може да пише.
Радва се. Работи много.

Живее в същинска Европа. В ''Кючук'' Париж, квартира има. По тъмно излиза, по светло се връща. Евтино взима и е чаровна.
Един път тати Стойко за малко да я обърка, ама тя излъга, че работи на бензиностанцията. Не, оттогава не са се срещали. Мама Стаси си има нови деца и нов мъж...

Кичка е доволна от живота. Има си парички, сервират й висшисти. Тя си поръчва от най-скъпото, щото е най- хубу. От това повече не й трябва. Деца не иска, не знае как се гледат. Къща не иска, какво да я прави.
Иска само едно легло и едни страшни обици с камъчета.





....Извод няма, избор има....

Недей дочаква и зори. Върви ори, ори, ори...

..............................................................................

П. Яворов ме е изпреварил с нивата. Или ме е вдъхновил, но без значение, нищо оттогава до сега, не се е променило. Ако за някой обработването на земята се е заменило с модерен мега-турбо компютър, ''смарт фоун'', вместо каруца-кола, то орането си е все същото. А, за мое съжаление интелектуално, разлика не се открива!

Моля, отдели 5 минути по следните въпроси:

Има ли разлика между копача и писача? Има ли значение семейното наследство и гена на природната интелигентност? И как потомствен бачкатор става народен философ?

Няма да говорим за преход, за кой е виновен и как, ако, еди какво си. То е ясно, в нашата малка страница всичко е с краката нагоре, а много често нагоре и отворени. Нали, разбираш какво имам предвид? Интелектуалците с краката нагоре, съвокупляващи се с бачкатори, с цел създаване на едно ново поколение, нашето!

Шарено, с половин мозъци. Поколение, подкрепящо акции, като ''България не е Биг Брадър. 2010 не е 1984'' Интересно, дали са чели въобще книгата (даааа, с ''1984'' се има предвид романа на Джордж Оруел''.
Поколение, бунтуващо се с кликване на мишката, тъпчейки ''Биг Маг''- специална селекция, с 3 кюфтета!
''Учещо'', ''мислещо'', в бъдеще управляващо младо общество-НЕГРАМОТНО!
Възпитавано на латиница, на ориенталски и с мото '' Очулатъ на дайдиема и върти-сучи по масити''

Масата е на маса, понякога и под.
Останалите са около нея.
Сервират, носят, пъшкат, охкат.
Като орача на Яворов. Същите, нали?
Е целта, казват, винаги оправдава средствата.
За някой орането е с мисъл, за други е просто ровичкане в калта.

А пък, ние, компетентните само се излагаме. Чудим се какво да напишем, кой да обвиним и как да се измъкнем. Шампиони на късите разстояния.
''Минаване между капките'' е национален спорт.

И пак се разсейвам, и вътрешния ми глас скимти, буквално, вика и ме моли.
Повтаря една и съща дума постоянно и не ми позволява да продължа. ''ПОМОЩ'' крещи. ''Помощ, спаси ме! Искам, да не мисля за живеенето, за оцеляването. Искам да творя, да съм свободен. Заведи ме на друго място, в друг свят. На друг език да говоря, но да казвам нещо. Да има смисъл. Заведи ме при моите приятели, хилядите млади българи, които ги няма тук, и няма да дойдат да ме вземат. Само ще ми пращат картички, че България много им липсва, ама няма да се връщат.''

Техният глас, с приятно произношение, ще вдъхновява ''чужденците''.

А ние тук ще си говорим с чуждици, 'щото ни е беден речника...

За Хикс и неговото изкуство

Жтнвсдесодзетео уеишксзатъонва в опит да открия подходящите думи за начало и да разпиша ужасната си нова фонетика.
И, ето че първото ми изречение от бъдещото ми произведение се появи. Много вълнуващо...чудя се известните и не автори как и защо въобще са написали първите си изречения?
Мисли, действия, моменти,вдъхновение. Може би големите са от онези неспиращите да говорят или от никога говорещите....все такива обаче, които са си мислили, че имат какво да кажат.
Аз днес определено нямам нищо за споделяне, муза нулева. Мога да записвам датите на брътвежите си. Така лесно ще отчитам колко дни, реда, думи и букви ме делят от великото. О, ще записвам и колко теми мога да сменя в рамките на две изречения.

Хаотичността ме преследва във всяка моя стъпка. Как човек без посока, без път и идея може да бъде писач...хммм....

Вероятно, такива стават разказвачите на измислени истории. Като си нямат свои, говорят за чуждите, а като такива не познават, си съчиняват. И понеже споменах, че тук ще си фантазираме и аз ще се пробвам да измисля една. За някой несъществуващ човек, за някой малък човек.
Много малък-мъничък-мравчица. Дано никой не се е сетил да ви разкаже за него...

Казваше се Хикс и живееше в къщичка голяма, колкото кутрето ти. ( сега погледни дясното, много е малко!) Беше художник, рисуваше прашинки. Само той умееше да види нещица, които ‘’те’’ с големите си очи не успяваха. Топли, меки, сияещи цветове в картините му.
Рисуваше сутрешните капчици роса, чистия въздух в гората, топлината на първите слънчеви лъчи, шумът на малко водопадче. За това,много харесваха картините му. Те чувстваха, дишаха и се къпеха в тях. В металния свят на великаните, нямаше цветове. Нямаше облачета, море или ухание на пролетен дъжд. Съществуване без същност. Гърчещо, гъчкащи се в куб с тръбички за кислород.
Хората, никога не бяха виждали истинска светлина, дишали истински въздух, не вярваха че отвъд купола е реалността. Вечната топлина и сияние. Те обитаваха нещо , никому неизвестно как и защо функционира .
Големите хора не могат да усещат малките неща, метални са очите и сърцата им, метални са и мислите и думите им. Малкият човек беше много самотен, защото си нямаше никой. Сам самичък сред облъчените от луминисцентно слънце, гиганти.
Хикс и неговото изкуство срещу милиони празни, черно-сиви души.




П.с. Ако някой е чувал или виждал Хикс, моля да доразкаже, защото аз нямам никаква идея... надявам се краят да е щастлив!

Ден 1ви ''На Нивата''

Ето още една прашинка в огромното Интернет пространство.''На Нивата''блог създаден по неизвестни причини и обстоятелства. Единственото, което за сега е ясно е името...концепцията ще дойде по-късно.
Със сигурност обаче тук ще жънем ...ще жънем нашата необятна нива в лицето на света, и ще посяваме в нея, а какво ще се роди е въпрос на време и климат. Ще говорим за изкуство, за култура, за писане и четене, за мълчане, гледане и слушане. Ще си фантазираме, критикуваме, любуваме.
Говоря в множествено число, мислейки си, че няма да съм сама...иначе бих си писала другаде. Тук очаквам обратна връзка.

...за интро, това е достатъчно. Сега е време за обилно напояване ''На Нивата''