За Хикс и неговото изкуство

Жтнвсдесодзетео уеишксзатъонва в опит да открия подходящите думи за начало и да разпиша ужасната си нова фонетика.
И, ето че първото ми изречение от бъдещото ми произведение се появи. Много вълнуващо...чудя се известните и не автори как и защо въобще са написали първите си изречения?
Мисли, действия, моменти,вдъхновение. Може би големите са от онези неспиращите да говорят или от никога говорещите....все такива обаче, които са си мислили, че имат какво да кажат.
Аз днес определено нямам нищо за споделяне, муза нулева. Мога да записвам датите на брътвежите си. Така лесно ще отчитам колко дни, реда, думи и букви ме делят от великото. О, ще записвам и колко теми мога да сменя в рамките на две изречения.

Хаотичността ме преследва във всяка моя стъпка. Как човек без посока, без път и идея може да бъде писач...хммм....

Вероятно, такива стават разказвачите на измислени истории. Като си нямат свои, говорят за чуждите, а като такива не познават, си съчиняват. И понеже споменах, че тук ще си фантазираме и аз ще се пробвам да измисля една. За някой несъществуващ човек, за някой малък човек.
Много малък-мъничък-мравчица. Дано никой не се е сетил да ви разкаже за него...

Казваше се Хикс и живееше в къщичка голяма, колкото кутрето ти. ( сега погледни дясното, много е малко!) Беше художник, рисуваше прашинки. Само той умееше да види нещица, които ‘’те’’ с големите си очи не успяваха. Топли, меки, сияещи цветове в картините му.
Рисуваше сутрешните капчици роса, чистия въздух в гората, топлината на първите слънчеви лъчи, шумът на малко водопадче. За това,много харесваха картините му. Те чувстваха, дишаха и се къпеха в тях. В металния свят на великаните, нямаше цветове. Нямаше облачета, море или ухание на пролетен дъжд. Съществуване без същност. Гърчещо, гъчкащи се в куб с тръбички за кислород.
Хората, никога не бяха виждали истинска светлина, дишали истински въздух, не вярваха че отвъд купола е реалността. Вечната топлина и сияние. Те обитаваха нещо , никому неизвестно как и защо функционира .
Големите хора не могат да усещат малките неща, метални са очите и сърцата им, метални са и мислите и думите им. Малкият човек беше много самотен, защото си нямаше никой. Сам самичък сред облъчените от луминисцентно слънце, гиганти.
Хикс и неговото изкуство срещу милиони празни, черно-сиви души.




П.с. Ако някой е чувал или виждал Хикс, моля да доразкаже, защото аз нямам никаква идея... надявам се краят да е щастлив!