Недей дочаква и зори. Върви ори, ори, ори...

..............................................................................

П. Яворов ме е изпреварил с нивата. Или ме е вдъхновил, но без значение, нищо оттогава до сега, не се е променило. Ако за някой обработването на земята се е заменило с модерен мега-турбо компютър, ''смарт фоун'', вместо каруца-кола, то орането си е все същото. А, за мое съжаление интелектуално, разлика не се открива!

Моля, отдели 5 минути по следните въпроси:

Има ли разлика между копача и писача? Има ли значение семейното наследство и гена на природната интелигентност? И как потомствен бачкатор става народен философ?

Няма да говорим за преход, за кой е виновен и как, ако, еди какво си. То е ясно, в нашата малка страница всичко е с краката нагоре, а много често нагоре и отворени. Нали, разбираш какво имам предвид? Интелектуалците с краката нагоре, съвокупляващи се с бачкатори, с цел създаване на едно ново поколение, нашето!

Шарено, с половин мозъци. Поколение, подкрепящо акции, като ''България не е Биг Брадър. 2010 не е 1984'' Интересно, дали са чели въобще книгата (даааа, с ''1984'' се има предвид романа на Джордж Оруел''.
Поколение, бунтуващо се с кликване на мишката, тъпчейки ''Биг Маг''- специална селекция, с 3 кюфтета!
''Учещо'', ''мислещо'', в бъдеще управляващо младо общество-НЕГРАМОТНО!
Възпитавано на латиница, на ориенталски и с мото '' Очулатъ на дайдиема и върти-сучи по масити''

Масата е на маса, понякога и под.
Останалите са около нея.
Сервират, носят, пъшкат, охкат.
Като орача на Яворов. Същите, нали?
Е целта, казват, винаги оправдава средствата.
За някой орането е с мисъл, за други е просто ровичкане в калта.

А пък, ние, компетентните само се излагаме. Чудим се какво да напишем, кой да обвиним и как да се измъкнем. Шампиони на късите разстояния.
''Минаване между капките'' е национален спорт.

И пак се разсейвам, и вътрешния ми глас скимти, буквално, вика и ме моли.
Повтаря една и съща дума постоянно и не ми позволява да продължа. ''ПОМОЩ'' крещи. ''Помощ, спаси ме! Искам, да не мисля за живеенето, за оцеляването. Искам да творя, да съм свободен. Заведи ме на друго място, в друг свят. На друг език да говоря, но да казвам нещо. Да има смисъл. Заведи ме при моите приятели, хилядите млади българи, които ги няма тук, и няма да дойдат да ме вземат. Само ще ми пращат картички, че България много им липсва, ама няма да се връщат.''

Техният глас, с приятно произношение, ще вдъхновява ''чужденците''.

А ние тук ще си говорим с чуждици, 'щото ни е беден речника...