Малката Кичка с голямото бъдеще...

..................................................................................


П.С. Всички прилики с действителни лица и ситуации са случайност. Това е художествена измислица. Та ние сме в Европа...




Малката Кичка беше самотно и тъжно дете. Тя живееше в селце, далеч, далеч от града. Кичка си имаше и баща, и майка.
Татко й Стойко беше шофьор на ТИР. Често отсъстваше или по-точно, въобще не присъстваше в безцветния живот на Кичето. Когато тати Стойко се прибереше от дълъг път из Европата, не пропускаше да изпие галон ракия и да набие мама Стаси...Стойко и Стаси бяха гаджета още от втори клас. Съдбата ги беше събрала, защото всички хубави неща, тогава, а дори и сега, започват с буквичката ''с''. Кичка не беше от хубавите неща в животеца на своите родители. Беше родена от мама Стаси на крехките четиринадесет години. Но я очакваше голямо, велико, звездно бъдеще.

И така...татко пътува, нищо не носи. Мама пък си има друг, който й носи, дава й и тя му дава. Кичето я няма, тя винаги мълчи, невидима е и всички са забравили, че съществува. Едно прекрасно детство, щастливо.

...десет години по-късно...

Кичето вече е голяма. Не може да чете. Не може да пише.
Радва се. Работи много.

Живее в същинска Европа. В ''Кючук'' Париж, квартира има. По тъмно излиза, по светло се връща. Евтино взима и е чаровна.
Един път тати Стойко за малко да я обърка, ама тя излъга, че работи на бензиностанцията. Не, оттогава не са се срещали. Мама Стаси си има нови деца и нов мъж...

Кичка е доволна от живота. Има си парички, сервират й висшисти. Тя си поръчва от най-скъпото, щото е най- хубу. От това повече не й трябва. Деца не иска, не знае как се гледат. Къща не иска, какво да я прави.
Иска само едно легло и едни страшни обици с камъчета.





....Извод няма, избор има....